Да можех,
щях да си открадна някой черен влак,
докато машинистите закусват на червено или пък пият бира,

 
Имало едно време на небето две малки пухкави облачета. Те весело припкали по небесните поляни като две бели агънца покрай тежко полегналите си по пладне мама и татко – Облака и Облакицата. Едното облаче било с черен кичур над в...

 
Имало едно време едно малко момче, което много обичало бръмбари. Не онези, невидимите, които лошите, яки квадратни чичковци в сиви костюми и тъмни очила в неговата страна слагали под килима или надигали малко тапетите с мазилката, за...

Аз не съм се нанизвал на чужди ками и кинжали
и не съм се трошил в люти битки с разярени мъже,
бях върбата, която за гръбнаците рибешки жали,

Искам да се махна – да изчезна
някъде далече от света –
на висок връх, лунен кратер, бездна,

Лесно се пише на чиста дъска.
Тежко се пише върху водата.
Пада сняг, дъжд вали – става река –

Излез – и върви – през мъгла, размотала чилета със сивите бинтове,
и недей да си мислиш как безмълвен край теб спи светът.
Песента ти е птица и красиво хвърчило – лети – небесата са синкави,

Часовникът е спрял на три без десет.
И бирата е мътна като Янтра.
А келнерът виси като обесен

                        Цветану Бошеву – Ламята
От каците със шипков мармалад,
които нейде в детството останаха,

Да беше ме изръсила на някой глух, горист разклон.
Да беше ме зарязала като брадясал автостопаджия на завоя.
Сега какво? Във твоя дом мирише

Главата ми е врящ казан във Ада –
кипи, клокочи, бълва и избухва –
                         и всеки миг навярно ще се пръсне.

Когато си заминеш някой ден,
когато за последно свирне влакът,
ще натроша семафора червен,