... все нявга зад отсрещните баири и мен ще ме повика есента, 
мелтемът реквиеми ще ми свири, захапал суха сламка във уста, 
морето черни ризи ще набръчка, ще се смълчи като след опело,

... във стайче с легло за двама, връз постелята от лен, 
сън ли си, или те няма? – в спомена за онзи ден, 
в който аз – един несретник в стария разбит хотел,

... когато тати хлътна вдън гори, 
ми завеща единствено бастуна – 
не ме прегърна ни веднъж дори, 

... Жената с дългите крака, о, даааа! – Жената с най-дългите крака, 
която мина край счупената моя Седма пейка в парка, през моя сън, 
ми образува гигантски Мариански падини и земетръсни Хималайски хребети – 

... сега съм вече стар и оглупял, и – всъщност, перспективите са мрачни – 
от кал създаден, пак да стана кал – вървя нататък с адски бързи крачки, 
топят се – вързуници светли дни, що Господ Бог реди ми ги отгоре, 

... нали съм вече на шейсет и три – и мозъкът ми почна да се бистри, 
знам как да карам чисто, без пари, и как с пари се диша – щом са чисти,
как този свят, извадил остър нож, без жалост добротата ни наказва, 

... чесън на дебели бели плитки висне си под стария сачак, 
баба кътка гладните си фитки – кълцан да кълват царевичак, 
дюлите събира – и реди ги в древното калаено котле, 

... по хълма охрата пълзи, жълтее гърбавото било, 
пленен от дивите лози, от дънера дъхти на гнило,
тъй тихичко си рохоли поточе в стихналия валог, 

... когато тъпият живот опря гърба ми върху пода, 
си казах – между джак и пот отвсякъде съм гола вода, 
ни с римичките съм на ти, пък и с парите съм разведен, 

... лятото си мина и замина – струйка дим от стар чибук с тютюн,
гларусът си клюма на комина, и в мъглата трака с празен клюн, 
вятърът от гърбавите лодки свлича с шкурка седем педи сол, 

... връз хляба ми на пътната бохча развихри листопадът жълта шума, 
а върху мен октомврий се смълча – направо се стиши без ум и дума, 
невям на стих – обелил дума-две, с душица – натрошена окарина, 

... с красивите си плюшени пантофки една съседка снощи ми дойде 
и за мезе изпържи ми картофки, свари за утре супичка с фиде, 
печалната ми стая тъй ошета, че смъкна и от мен две педи прах,