Цветану Бошеву – Ламята

От каците със шипков мармалад,
които нейде в детството останаха,
                                          дъхти на студ,
                                        дъхти на склад,
                                                      на Ад.
А спомените сладки
във черната ми нощ са прясна рана.

Денят си тръгва. Ден като всички – лош.
Животът като тежка буца
                                      на кантара пада.
И сякаш бай Матейко
загребва, после реже с дългия си нож,
забърсва го –
и всекиму в хартия свива
                         едно парче от мармалада.

С намазана филия – за из път,
все питам се – какво успях
                               от този свят да взема?
Ах, толкова е сладко, че светът
със кеф ще ни удари някой ден калема!

Оплескан до уши със мармалад,
и аз ще легна в райската ливада –
с утехата,
че подир този Ад,
там, горе, няма край на мармалада!

samo ako si go zaslujil

Да ни е мармаладено Тук и Отвъд!
Привеждам дукимент за несведущите отде е инспирирана:

СПОМЕН ЗА МАРМАЛАДА

Вечният квартален бакалин бай Матей,
с ошипени кости - слънцето на домакините,
гребва с дървена лопатка от магмата на мармалада
и пльоска късче тръпна плът връз амбалажната хартия.
Шипков и пресипнал, шипящ от шипчета,
мармаладът одрезгавява смеха на младите жени.
Докато бъбрят, на тръгване с покупката,
те стареят, прегърбвайки се като таралежи,
пред очите на вечния квартален бакалин бай Матей
и потъват шипкогласи в спомена, под звуците на “ Marmalade”.

Цветан Бошев

http://www.youtube.com/watch?v=79NiN7ISW7E&feature=fvsr

И мармалада хубав и коментара от триглавия не остава назад!!!
Да ви е сладко!

Разбира се. Мармалад има и за теб.
Да ти е сладко!
Чу

Кеф!
Много мармаладено рано-рано, от двама Мастери!
Прегръдки от едно дребно чираче!:-)))

Безсмъртен е твоят Бай Матейко, братие Ламя!
Благодаря, че те има - там, на Разклона на Океаните!
Чю

Благодаря, andromen, заслугата за мармалада е изцяло на брат Ламята.
Чу

Щом бананчето не пада
от дървото сам-само,
я скочи във мармалада
и врътни се на кълбо! :-)))))))))
Чю

ЧУДО, тоя сладур направо ми събра очите!
Късметлийски ден
от мен! /Ха, то и рима се получи.../ :)))))))

Стига с тая пукница, Христо, дай да мятаме мармалада! :-)))
Чу

Еее-х. Само вие чудовищата и ламите можете да забърквате сладости от носталгии и въжделения! Да се множат стиховищата ви и да ни засищат!

То с твоята поезия е така, навлезеш ли в нея и на плиткото се давиш. Бъди!

Русист, че русист си остава тоя Чу, забрави българския книжовен език - ЦветанУ БошевУ - пълен мармалад :)))))))

Благодаря, ili4e, ела да ти мацнем една филия с мармаладеца на Бай Матейко? :-)))
Чу

Благодаря, че опита мармалада, Ивайло! :-)))))))))))
Чу

Ничего не поделаешь, Учителнице, стара любов ми е дателният падеж! :-)))
Чу

както си е многоглав, много ще се зарадва, Валерка! )))

Трикратно! :-)))
Чу

хубав е ламята!

Да бе, да... наш 'та Ламя най-арна! :-)))
Чу

За по-дъртилцата, като нас с Ю- довището ни бе панацея на доволството! Нищност не би могла да го замени! Само калъпче тахан-халва, ама и тя бледнее. Лапайте квот ГМО ви падне! Да я докараме донякъде. Наслука!

Да им е сладко ГМО-то, Ламя! :-)))
Друго казваше да си гребнеш франко от кацата с шепата, додето Бай Матейко е слязъл в складчето на бакалията! :-))))))))
Чю

И отговорът -също!

че дателният падеж е преписан от т.н. русисти от нашенскийо таков. Това е твърденье, наподобяващо, че Петър Първи е изтеслимил Аз-Буки-то славянско. А всущност, нашего брата нивгаш не е бил славян! Хвала на визайнтийските шпиони Сирила и Мефодия, че си направиха усилието да изкнижовничат нещо по поръчка! Ако Борисът Първи бе получил титла от Ватикана да се именува Царъ, щеше да урадиса в мегаломанията си и нямаше да му се наложи да избие клана Дуло до девето колено, включая и младенци. Сал византийците успеха да го примамят с неи, Генке ле...

Благодаря.
Чу

Ти що се драчиш с Учителницата бре? :-))))))))))
Чю