Навярно в мен живеят двама души – и е прекрасен сговорът им тих.
Единият – доде цигарка пуши, то другият нарежда стих след стих.
Понякога играят цял ден табла, или ме бият – зверската! – на шах.

... миналото свое си го зная, знам добре какво ми предстои,
светлото предчувствие за края го рисувам – с розови бои –
там – Отвъд, очаква ме баща ми, дълги върволици от деди,

 
... започнах да се радвам на света, когато взех полека да старея,
дори веднъж подсвирнах със уста! – седалка ми отстъпиха в тролея,

... нали съм по рождение кретен, мечтая си за пролетните птици, 
как искам да се будя всеки ден във свят без вируси – и политици,
да дишам пролетните светлини – и слънчице душата ми да нежи,

Внезапно. Рязко. Страшно. Изведнъж.
Тъй както идат бурите наесен,
се втурна ти в живота ми на мъж.

Събудих се – бе някъде към два.
И мене ме скова корона вирус.
Надигнах се – болеше ме глава.

... понеже свършват земните ми дни, а Бог ми обеща добра неделя,
една мечта душата ми плени – във по-човечен свят да се преселя –
където всеки срещнат ми е брат, където никой никого не мрази,

… понякога се случва и това, особено – когато съм кефлия,
да тръгна бос по меката трева – и светлина от изгрева да пия,
да вдъхна дъх на момина сълза, едно врабче да ми изчурулика,

... нощта си грабна шапката и шала – и нейде надалече отлетя,
в едно съседно дворче из квартала ти краднах шепа пролетни цветя,
май, момини сълзи или зюмбюли? – и тихо размечтах се призори

... когато е създавал този свят, Бог сигурно е мислил и за мене? –
да хапна хляб и риба на обяд, след туй да стелне одъра ми ленен,
да спя – и да сънувам до зори как птиците ми идат от Египет,

... когато се развидели – и сетните таксита тръгнат,
харман от дрипави поли върти над мен луната кръгла,
а Варна буди се от сън – от камасутри премаляла,

... толкова ми е писнало от всичкото това гнусно менте, 
което ми предлагат да нарека мой собствен живот,
че вече съм навит да се кандидатирам за президент на САЩ,