... красивото на старостта 
е в тайнството – да бъда хрисим, 
от мене нищичко в света! – 

... не ме оставяй и за пет минути, за мен са равностойни те на век, 
гушни ме върху топлите си скути – един забравен австралопитек, 
стъписващ, груб, понякога и нежен, със други думи просто три в едно, 

... светът е прах в изречената дума, светът е облак – в песен отлетял, 
из тихите вихрулки прах по друма след капката дъждец е шепа кал, 
дали живях във него, аз не зная, и все се питам – за какво съм жив? –

... спрях вече да съм сигурен, че мога да пийвам вечер четири по сто, 
да се усуквам сутрин в Хата йога – пустинник на Тибетското плато, 
да водя сонм девойчици на парти, да тичам край морето лете бос, 

... нали бедняк аз беден си живях, си пътешествах с пръстче по Атласа, 
в Перу бях инка, бях в Тибет монах, пих из Русия водка от меласа, 
и зеле брах на остров Кергелен, сиртакита въртях на Самотраки, 

 
... загадка ми остана този свят, тъй не разбрах дълбоките му смисли –
дали – ако събуждам се богат? – ръцете ми са праведни – и чисти,

... момичета от дните ми момчешки, не вярвайте, че аз съм супер стар, 
обличайте си пролетните дрешки! – и ще ви чакам в стихналия парк, 
понеже нямам вейка от маслина, но грейват – в бяло! – нашите души,

... тъй както нощем моят стар креват, подобно сал, се люшка в океана, 
сънят ми – две напред и три назад, ми иде – ей го! – чак къде зарана, 
щом спрат да пеят първите петли, и третите петли след тях прегракнат, 

... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя, 
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец, 

... понякога замръквам в светове, които ми приличат на каверни, 
от самотия в тях ми се реве – и нощите ми стават триж по-черни, 
светулка ли над мене рейне зрак, не вярвам утре слънце да изгрее,

... днес ми е ден да сторвам добрини, да преведа слепец на светофара, 
да дам две-три пари за черни дни на просяка пред черквицата стара, 
на мама да ѝ взема кат басма – че да се барне с роклица на лете, 

... навярно си е мъка радостта да бъдеш жив на странната планета, 
върху която толкова лета се гоним – мръсни глутници от псета? – 
маркирали пространствата си злъч със глоби, такси, данъци, тегоби,