... навярно нейде спят кошути 
върху килимче от слана – 
докосна ли я, ще се срути 

 
... тишина, самота – във която 
ти си бръмбар, туширан по гръб,

 
... черна кучка със сини очи –
не скимти, нито лае, не хапе, 

... Жената с дългите крака, о, даааа! – Жената с най-дългите крака, 
която мина край счупената моя Седма пейка в парка, през моя сън, 
ми образува гигантски Мариански падини и земетръсни Хималайски хребети – 

... добрата дума 
пет пари не чини, 
и колко му е да я изречем – 

... октомврий вече маха със ръка, 
преваля през печалните баири – 
в мравуняка под старата леска 

... ако те милне вятърът на плажа, 
и ти забавиш в пясъците ход, 
ще станеш пак частица от миража, 

 
... навярно по клиничната пътека
и аз ще си отида някой ден –

 ... мога да ти изплувам 900 метра тържествено бавен кроул
в ленивия есенен следобед, увиснал над някой неделен басейн
с плаващи в първи и осми коридор листа от вихрулиците на листопада –

... защо не излезеш да дишаш суматохата на пазара в събота сутринта – 
далече от прахосмукачката, да се мотаеш по магазините за козметика, 
за есенни тишъртки, в бутиците за дамско бельо – 

... сигурно не ме обичаш вече, 
може би не съм така красив? – 
белобрад, с раздърпано елече, 

... през вихърче от есенни листа, 
и шестдесет виелици загърбил, 
все още светло гледам на света –