Искам да се махна – да изчезна
някъде далече от света –
на висок връх, лунен кратер, бездна,
в дупка из тибетските плата,
всичко да започна отначало,
не да скитам пак от трън на глог,
а да тръгна – светъл дух и тяло
в шепите на своя Господ Бог,
да пилея обич – и от обич
в сънищата ваши да летя –
и дори в Сахара, Тар и Гоби
да ви късам пролетни цветя,
в свят за мъст, ненавист и обида,
сякаш разиграл ни на белот,
казвам – миг преди да си отида –
можем да живеем друг живот.
Стих – или светулка ще ви пратя,
аз към друго и не се стремя –
хората да бъдат мои братя
и – щастлива – моята земя!

Светъл поглед към живота - поетът гледа така по призвание!
Поздрави, Валери!

Благодаря, Влади!
Чу

Светло е тук. И се диша дълбоко.
Благодаря ти,Валери!

Никъде не давам да ходите! И не искам да сме братя! Добре ни е така! И цветя си имаме достатъчно.

Е, разбирам желанието Ви...
Чу

Благодаря, Галина!
Чу

Не само голям поет, но и голяма душа... (не на шега!)

Благодаря, Весане!
Греят думите ти, момче!
Чу

Спасителни са думите ти, Чу!

Стана ли време да се спасяваме, ili4e? :-)))))))
Чу

Всеки миг е време за спасяване, Чу:-)

Времето е неспасяемо, когато отлита, и прекрасно - когато предстои.
Кое да спасявам по-напред?
Чу

много сложен въпрос - като за към новак на шахматна дъска:-)

Минавам в "Сицилианска защита" - вариант "Дракон"! :-)))
Чу

Озарено стихче от поточета
светулки,разпръскващи
любовно светлина!

Благодаря за всеки миг-наслада,
прекаран с вашата поезия!

[quote=анонимен]Озарено стихче от поточета
светулки,разпръскващи
любовно светлина!

Благодаря за всеки миг-наслада,
прекаран с вашата поезия![/quot

Лека ще е нощта с топлите ти думи, Елице!
Чу

....поете, с поклон ти подарявам стих:

Ода за силата

За силата, когато те боли,
на болката на другия да се обричаш,
да плачеш вътре в себе си дори,
но сълзите в усмивка укриваш.

За силата да се откажеш от мечти,
на другия мечтите да закриляш,
и да надвиеш себе си дори,
но пак живота да обичаш.

За силата да бъдеш слаб,
безкористно, безумно да обичаш
и да простиш, когато ти изневерят,
предателството да превърнеш в сила.

За силата да бъдеш слаб
и слабостта във сила да обличаш,
когато другите са роби на света,
Свободен дух да се наричаш.

благородник. Валери Станков...

...можем да живеем друг живот. ..!!!

Можем, вярно е...И дано, все някога! Такива светулки и стихове са добър билет към Другия живот! Прекрасен стих! Поздравления!:)

Господи! Жив да си, Човече! Благословени да са твоите хоризонти. Скътавам стиха до сърцето си и те прегръщам братски!

[quote=анонимен] ....поете, с поклон ти подарявам стих:

Благодаря!
Чу

Благодаря, Ивайло!
Чу

Има ли го нейде, значи ще го бъде!
Чу

Привет, stir!
Благодаря за топлите думи!
Чу

незряла и глупава, но и аз мисля като теб:)

Цоп стихенце за далечното,
пребиди във вековечното,
возвращайся, близкорук, напет,
че без теби - глеч е тук навред!

Tova e kato da bade6 v Okoto na Cyclona .....niama ni6to po-goliamo .....! Pozdravlenia za hubavia stih , 4U ! :))))

Всички сме глупаци, Ангелина, но някои от нас са по! :-))))))))
Чу

Здравей, стари Варане!
Благодаря за прочита, лека неделя!
Чю

Благодаря, Караяни!
Чувал съм, че в окото на циклоните е голям рахатлък...
Предпочитам гребена на вълната! :-)))
Чу

Бъди винаги смел в мечтите си, ЧУДО.
Успешен ден ти желая!

Kato izleze6 ot okoto , togava ne vylna , a tsunami 6te te grabne ! :)))

Благодаря, Христо! Ще бъдем, момче! Иначе ще ни съсипят гадовете!:-)))
Чу

И на цунами и на тайфун съм навит, Караяни, стига да носи нежно име! :-)))
Чу

А може ли и двете, стих със светулка(че притъмня)...и лимоната.:-)

За Маймунчето в гората
аз душа си давам в дан -
стих, светулка, лимоната,
и с душата - цял банан! :-)))
Чю