Не просто те обичам – аз се къртя.
Или – връз теб се свличам на вълни.
Ти ме направи истински безсмъртен.

Няма вид на писател. По-скоро прилича на як дискотечен бодигард, красиво стареещ шофьор на такси, изпечен от слънцето рибар, манекен на Пако Рабан, преуспял от летни игрички и далавери на дребно сараф, безгрижен собственик на фитнескл...

Някой ден от световния календар аз ще дойда при теб – и ще седна на прага,
ще ти нося цветя, шише вино, чифт чорапи в задния джоб и световните ветрове,
и на припека с джобната ножка ще си дялкам трески от чепатата пътна тояга &nd...

Прииждат сиви облаци накуп –
лавина сиви искърски говеда.
Прощавай, че съм мрачен. Даже груб.

Тъй както мравката от хляба
трохата мъкне като роб,
и тихо древната ми баба

Навярно Бог така реши – може би за последен път ми отреди възможността да се хвърля с главата надолу в красивите и толкова печални, понеже са последни, мигове от отиващата си младост. Виждала ли си компютърна графика на зараждащ...

Човек става писател в своето детство. Отначало детето не осъзнава какво и защо се случва с него, едва по-късно започва да разбира, че в душата му нещо започва да се надига, да ври, да пуща пара на кълбета – още неясни, безформен...

Когато понатрупах килограми
и висна ми шкембенцето отпред,
след кратко съвещание с жена ми

На света с усмирителна риза
съм се пръкнал – и тъй ще умра.
Вече в своята старост навлизам,

Ние с теб не се разминаваме,
ние просто се движим в паралелните светове,
ти стоварваш Балкани пред своите тихи домашни чехли,

Ние с теб не се разминаваме,
ние просто се движим в паралелните светове,
ти стоварваш Балкани пред своите тихи домашни чехли,