... когато капе брезовият сок – и вятър през горичката зашета,
невям сълзи от обич Господ Бог реди над мен – и Синята планета,
и светлите му сигли аз чета, записвам ги с перо на тиха птица –

... поседнал на софийския бордюр, вторачен във припадащата вечер,
ще си нащракам селфи в контражур – чадър и чанта, шапка и елече,
нали съм пътник, с птиците във полет пристигам и си тръгвам с есента,

... поседнал на софийския бордюр, вторачен във припадащата вечер,
ще си нащракам селфи в контражур – чадър и чанта, шапка и елече,
нали съм пътник, с птиците във полет пристигам и си тръгвам с есента,

... какво ми казва дребното врабче, когато на ухо ми чурулика? –
щом лятното ми слънце напече, да тръгна бос в нивята с ечемика,
в дъбравите със утринна роса да хлътна из тревите до колене,

... седя си на градинската кашпа и си кадя последната цигарка,
едно бездомно котенце заспа – и сетне стана много тихо в парка,
като че ли светът се притаи във резеда – и в пролетни пастели,

... понякога се случва и това – за теб в неделя да си помечтая,
да тръгнем боси в лятната трева, дечица две, прокудени от Рая,
повел те из сребристите роси – слетяла ми от юговете птица,

… когато си отиде ти, и взе душата ми да плаче,
и келнерчето ми прости за неплатеното коняче,
и дишах облак „Givenchy“ в печалната си ненасита,

… мъгла пълзи по хълми и дерета, дори и във душите е мъгла,
и няма кой с метла да я ошета – за всекиго е тя добре дошла,
а във мъглата, някак си pro bono, на Боко хич дори не му е зле –

… ухае ми на „Дружба-2“, „Обеля-3“, на „Младост-4“,
и столичните ветрове пилеят роклите ти светли! –
от „Банишора“ до „Богров“, от Патриарха до Владая

... бърках в островърхия ти сутиен – и ме пареха двата ти 8-хилядника,
стръмното винаги ме е ужасявало с непостижимата си красота,
пазех равновесие по загадъчните ти – и, невидими с просто око, улеи

... камеята ти с черен аметист в душата ми изпъна първа струна,
в кожухчето на залеза златист ще те прегърна – и ще те целуна,
и няма стихчета да ти чета! – ще си ги скрия в тъпата си флашка,

 
 ... навярно в по-добрите светове, в които някой ден ще си отидем,
за теб космическите ветрове ще свирят Моцарт в изгрева сафриден,