... аз вярвам във добрите чудеса, що Господ Бог на всекиго е пратил – 
да пийнем по коняче „Метакса” на припечето с някой стар приятел, 
да скъсам в парка пролетно цветче и да го дам на тъжната женица,

 
... раздал на всеки своя къшей хляб, от нас спаси се Господ Бог овреме,
а аз – мишле в световния долап, ще знам, че съм вечерял с извънземен,

 
... навярно Бог ни пише писъмца и ни ги праща нощем от Всемира,
нали сме светли Негови деца, към всекиго от нас с любов се взира,

... най-сетне слънчице да напече от Шабленския бряг – до Ропотамо, 
да чуруликне и над мен врабче! – да кацне върху топлото ми рамо, 
да хвърля и сетрето в някой шкаф, щом славейчето зимата отсвири! – 

... клошаринът на варненската гара вони на пот, мастика и на дзифт, 
от седем фаса свива си цигара – и трижди е от мене по-щастлив, 
а аз какво? – стърча край коловоза и пия трета биричка на крак, 

... мирише ми на индрише, на мама, сладко от смокини, 
на скришния ликьор в шише, прикътано преди години, 
на стар комод и тайнствен скрин със накатани прани ризи,

... навярно е от мокрите поляни, протегнали душици след дъжда, 
красива си! – и топлите ти длани ми ровят в побелялата брада, 
усещам се на тридесет години! – не просто дядо на шейсет и три,

... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? – 
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета, 
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце, 

... някой мисли за мен – и ми става красиво от факта, 
сякаш белият ден върху мене пламти като факла, 
може би е любов – миг надежда в приумица тиха? – 

... с ужасната илюзия, че съм необходим – като за спешен случай, 
изгледах новините с Доналд Тръпм и Ким Чен Ун, корейското му куче, 
как Путин се сдоби със ореол – и Бойко вкара автогол от дузпа, 

... когато на света съм се явил,
баща ми е почерпил с руска водка,
било е март, а сетне – през април,

... не мога да повярвам на април със неговия хилавичък припек, 
на птиците, помъкнали над Нил писма със йероглифи от Египет, 
на залезите, проснали руна, да съхнат подир преспите на хълма,