... отдавна не ухае на липа – вони на асфалтирана несрета! –
така жестоко Варна разкопа и усвои "едни парички" кметът,
от левия във десния си джоб прехвърля ги – и скоро пак ще иска,

... живея си като трева,
която нищичко не иска,
освен да има синева

... когато нявга тръгна за натам – където ще ме глътне снеговеят,
живее ми се, Господи, и знам, че Ти ще ме забравиш – да живея! – 
в бездънните светулкови треви, в безсънните девойчини зеници,

... дали защото тръгна моят ден и си потъна в залеза карминен,
баща ми се надвеси върху мен и тихо ме попита: – Как си, сине? –
смален под чорлавите небеса, към мен слетяха бащините думи,

... дали е от безсмъртните треви, в които скитах с томче на Уитман,
или защото с Анна Керн – на "Ви", в любов се обяснявах ненаситна,
дали защото с Лермонтов на "Ти", мечтаех над Тамара да съм Демон,

... аз имам фабрика за светлина – дори и слънцето да не изгрее,
щом изпроводя тъжната Луна, и ще ви плисна шепичка от нея,
и цветето ще вейне венчелист, и мравката ще тръгне да щипука,

... в дворчето със мъхестите дюли ръсят пеперудиците прах,
толкова несетно мина юлий! – и къде се дяна? – не разбрах,
иде Август – бавен император, с мантия през дюните свисти,

... дали защото моят ден расте и тихичко към своя край възлиза,
се радвам всеки ден като дете на лятото, на слънцето, на бриза,
на шеметно момиче под дъжда със мократа си роклица на дипли,

Днес няма да напиша нито ред.
С жестоката държавна карабина
в тунела не застреляха Поет.