Аз не съм се нанизвал на чужди ками и кинжали
и не съм се трошил в люти битки с разярени мъже,
бях върбата, която за гръбнаците рибешки жали,
бях хиляда спирали – пиле бях във яйце Фаберже,
из вселенски черупки почуквах със тихата човка,
всяка думица теглех на език и въртях под небце,
и я пущах, когато тя изпълваше силна – и ловка
същините и смисъла да живееш в белтък на яйце.

Аз не тръгнах – ловджия – и не носех трофейни рога,
и не стрелях, не газих, не мачках, не блъсках залудо,
ей ме – на, за какво съм живял на света до сега,
ако никой не каже че светът без любов не е чудо?
Не погивах из битки – но и гален не бях със пера,
светли думи редих – и преглъщах си думите хулни.
Аз живях от любов – вече знам за какво ще умра,
щом яйцето ми, Боже, от твоята длан се търкулне.

Колажът е дело на Валентина Йотова - yotovava.

Какво избистрено кредо на сърце, отъркаляно и панирано в белтъка на любовта! Жълтъкът й пък прозира и през каската, аргонавте!
А колажът На Валя е великолепна находка!
Брависимо и на двамца ви! Тандем за букварно подражание!

Благодаря, Бронтозавре! :-)))))))
Чю

Какво да каже човек, след такава предишна панировка?!;-)))
Super!!!

Благодаря, Маймунче.
Чу

:)))

Благодаря.
Чу

Много ми хареса!!! А колажите са суперски!!! Поздрав, Чу!

Благодаря, Диана!
Заслугата е изцяло на Валя Йотова.
Чу

Поздрав, Валери.
Валя

Сигурен съм, че и във вторник ще ти е хубаво, Валя! :-)))))))
Чу