... в утрото на светла ера Слафчо седна на миндера,
и капчукът потрепера – и се срути изведнъж! –
а след него втори, трети! – падаха като солети,

Да бях някой клошар или продавач на лотарийни билети,
щях да ти подаря бързоногото стадо пробягващи януарски припеци,
хърбавите си кучета,

Чезнем косъм по косъм, бръчка по бръчка, болка по болка.
Най-мъдрите от нас имат привилегията да наблюдават своето изчезване, без да се страхуват от него. Ясно им е всичко за смъртта, тя просто не ги вълнува. Като отваряме и затваряме...

Благодаря на Юлиян Атанасов, както и на приятелите от вестник "Черно море" - Варна, за публикацията!
http://www.chernomore.bg/kultura/2016-01-27/valeri-stankov-stroyava-zemnite-angeli-za-vecherna-proverka
Валери Станков строява земните анг...

... когато реше своите коси
и дълго в огледалото се вглежда,
навярно иска Бог да я спаси

... моля те, ела да ме приспиш –
ща да съм ти бебенце на скута,
инак отлетял съм, току-виж,

... нищо ми няма, нищо ми няма,
ти си замина със бързия трен,
и на перона останахме двама –

Познато ми е не от вчера,
но все тъй странно ми е днес,
мълчим от миналата ера –

За всичко кътам споменче в сърцето
и – щом дъждът над мен зарохоли,
се виждам пак с момичето, което

... сигурен съм само във едно –
аз ще доживея да те имам,
нейде – в окосеното сено,

... а когато мисля си за теб,
става тиха мъжката ми стая –
сякаш пеперудица във кеп