... навярно сме съвсем сами из милиардите Вселени – 
и няма да се приземи край мене някой извънземен, 

... понякога дори и фиксидея е къшей хляб на моята бохча, 
със рибите, доплавали до кея, съм свикнал да говоря и мълча, 
дори и да заспивам често гладен, във моя сън ухае на липи, 

 
... додето весело дъждът по покривите си почуква,
аз черното небе отвъд подписвам с главната си буква,

... ще се върна по Трети петли, но те моля, не чакай на прага, 
всяко утро без теб ме боли, вия – куче! – пребито с тояга, 
от кандилцето с Божи елей нека стелне се в теб тишината? – 

 
И днес съдбата беше с мен добра –
набрах ти цвете – мак и теменуга.

 
... вехта варненска отрепка, шляя се по цели дни, 
гледам вятърът как трепка върху морските вълни, 

... щом бъдещето си чета, не виждам нищо драматично – 
сега навлизам в старостта – и вече съм наясно с всичко, 
дошло е време да простя! – и низ лошавини загърбил, 

... пилея русичката слама по крехките ти рамене, 
дали си тук, или те няма, дали сънувам, или не? – 
пред малкото си огледало нанасяш своя крем "Солей", 

Днес - 23 май 2018 г., в зала "Пленарна" на община Варна започва церемонията по връчването на награди "Варна-2018". Началото на тържеството ще бъде дадено в 11, 00 ч. 
Гордея се, че в навечерието на най-красивия български празник - Денят ...

... навярно Бог се готви да почива и сигурно ще бъде по-добър? – 
ще тръгне и през кривата ми нива да оплевим словесния ми кър,
затлачил съм го в думи – дълъг троскот, а думи вече никой не чете,

... залез разжигаря фурни върху гърбавия рът, 
подир миг ще се катурне слънчицето ми отвъд, 
мъкне мракът кош парцали, реже ги и ги крои, 

... дъждът ми пише писъмца по запрашения прозорец, 
рисува ми безброй слънца, потънали зад хълми горест, 
долепям о стъклото нос – чета безмълвните му сигли,