Навярно в мен живеят двама души – и е прекрасен сговорът им тих.
Единият – доде цигарка пуши, то другият нарежда стих след стих.
Понякога играят цял ден табла, или ме бият – зверската! – на шах.

... миналото свое си го зная, знам добре какво ми предстои,
светлото предчувствие за края го рисувам – с розови бои –
там – Отвъд, очаква ме баща ми, дълги върволици от деди,

 
... започнах да се радвам на света, когато взех полека да старея,
дори веднъж подсвирнах със уста! – седалка ми отстъпиха в тролея,

... нали съм по рождение кретен, мечтая си за пролетните птици, 
как искам да се будя всеки ден във свят без вируси – и политици,
да дишам пролетните светлини – и слънчице душата ми да нежи,

Внезапно. Рязко. Страшно. Изведнъж.
Тъй както идат бурите наесен,
се втурна ти в живота ми на мъж.