Като се зададе черешово време, почвам да се чудя на веганите - уж не кусват месце, пък черешите ги плющят барабар с червеите!

... а във Варна валят дъждове, духа вятър – и все е студено, 
и морето по цял ден реве – мръсна пяна преде на вретено, 
сякаш кътници трият на сол – оглушели от рев, тетраподи,

... момчетата ми вече остаряха, край тях и аз си взех петте пари, 
не ги привлича родната им стряха – и други са им мъжките игри,
понякога – от дъжд на вятър, идат при мене за една лопатка жар – 

... тя живее – тъй самичка, във таванче над града,
храни гълъби с коричка хлебец, топнат във вода, 
сутрин край морето слиза и минава покрай мен, 

... тепа зимата юргани във планинския поток – 
мръсен като бинт на рани, смъква се снегът дълбок,
морна, мокра, премаляла, диша лъскавата пръст,

 
... не разбрах оная вечер ситен дъжд ли нароси, 
или гребенът се свлече в сипейните ти коси? – 

... миг преди да ви кажа здравей, нещо остро в ребрата ме сръга,
сякаш някакъв нов Мойсей изкрещя: – Още няколко кръга! – 
стиснах зъби – и пясък хрущя, трих на сол три по седем Сахари,

 
... сякаш мълния ме тресна с извънземния си ток – 
малка, бяла, безадресна! – тя косици сви на кок, 

 
... бавното прощаване с живота почва нейде подир шейсетте,
вече съм войник в резервна рота, не гърмя с пищовите чифте, 

 
Предлагам да си изберете една - или и трите книги с поезия, с които в момента разполагам, и които мога да Ви изпратя с препоръчана поща на посочен от Вас адрес в личните съобщения на blog.bg – или в чата на Фейсбук.
Цените, в кои...

 
... красива – и така самотна, влетя в трамвайчето до мен 
и във седалката се кротна като в замръзнал, стар леген, 

... скитах в утрината хладна сам – във вихри снежен прах,
и направо щях да падна! – щом във парка я съзрях,
скрит във ледените храсти, рекох си: – Каква Жена! –