... когато беше моята икона,
и храмът вечер беше адски пуст,
заставах тихо – вляво, до амвона,

Добре – някой ден ще ти дойда и ще ти се предам –
на цялата Божия азбука ще ти се разстеля.
Както древната бяла брада на татко Авраам,

... сигурно говорим на език,
в речници до днес неотбелязан –
ако аз съм твой – сълза и вик,

... и мен сланата вече ми попари
безсънния лирически герой,
изхвърлих пет дузини календари,

... да бе ме кръстил тати Леополд,
тържествено звучи, неотразимо! –
щях много отговорно – по default,

В забравени от лятото треви,
навярно към последния си хребет,
душата ми се учи да върви –

... в дълбоките пролуки на Всемира
все ще се найде място и за мен –
да туря вечер халбата си с бира,

... отдавна във легенчето на мама
не пускам книжни лодки да летят,
най-истинският мой живот го няма,

Аз просто така си изглеждам!
Снимката ми е скъп спомен от отминалото лято на остров Фуентевентура, Канарите.

С изящната си рокля от коприна,
из листопада – градски развейпрах,
под моя бял прозорец ти премина,

... на смислени мълчания богат, побратим на египетските мумии,
останах нейде в по-добрия свят, там, дето спят забравените думи,
в букварчето на нашите деца, в прашасала от век в мазата книга,