За всичко кътам споменче в сърцето
и – щом дъждът над мен зарохоли,
се виждам пак с момичето, което
се влюби в мен на черните скали,
тогава то ми каза: – Ей, хлапако! –
и рокличка на дипли развъртя,
и в мене кипна майчиното мляко,
щом милнах шалчето ѝ на цветя,
свидетел ми е облакът посърнал,
в началото бях някак твърде плах! –
опитах се дори да я прегърна,
и – май, все пак, донякъде успях,
а после то в яката ми се кротна,
целуна ми наболата брада,
и дълго под една рибарска лодка
на сухеца седяхме под дъжда,
туй споменче, нали съм старче клето,
събужда ме по третите петли...

Момичето от 7-ми „Б”, което
целуна ме на черните скали.

Благодарна съм за спомена, Валерий.

Нека ти грее туй споменче в зимния ден, Иличе!
Чу

Maestro, muzika!

Има разни бардове, ама те са заети, та ще чакаме музиката, чедо! :-)))
Благодаря.
Чу

Много е хубаво , истинско, чисто и красиво.

Благодаря, Росиела!
Чу

Е, аз бях, след 4-ти клас, значи от 5-ти /до 8-ми/, в "Г-Д-Е", повече в "Д", :-)))
/имаше време в провинцията, с много деца, много паралелки, а днес, има липса, дори е трудно да съберат деца за детските ясли и градини, наричат ги нулеви години/ - Децата - в чужбина си раждат децата... И, тъй нататък..
...
Виждаш ли, какви спомени/споменчета и настояще събуди/събуждаш с твоето споменче...
И, как децата няма да учат История Славянобългарская на Паисия, а ще учат Робинзон Крузо на Даниел Дефо...
...
Значи, вица, че живеем в Патагония /а не в България/, ще се окаже прав.
...
Ето, И затова, Валери, стиховете ти са Евър! - Достойно ест!
Поздрави!

Благодаря, Индирам!
Взехме да си пишем вече мемоарите, май?
А не ни отива! :-)))))))))))))
Поздрав на Планината от морето!
Чу

се изуми: Туй, да мъ убийш, ни моя гу напраи.
И аз така, като чета стиховете на Чу.