... моля те, ела да ме приспиш –
ща да съм ти бебенце на скута,
инак отлетял съм, току-виж,
в някоя Галактика нечута,
или съм се рейнал в светове –
и от мен ни вест, ни кост, ни спомен,
ни родилка сутрин да реве,
ни вдовица – да овие помен,
искам си при моята рода? –
из парцела, дето все не тъне,
и да чепка моята брада
вятърът в магарешките тръни,
в нищелки, бодил и бучиниш
мене просто няма да ме има,
ако ти сега не ме приспиш,
ще ме гушне ледената зима,
в моята последна капка RAM
да заспят и нашите компютри...

Ако ме приспиш сега, ще знам,
Бог защо ще ме събуди утре.

Bravo!

Благодаря.
Чу

Май си учил във Вселенския БезкраЙ!
Универсално!... И, вечно, и евър, и безкрайно!
Как ги хващаш думите, а и те те намират...
Добро! По-добро! Най-добро! Вечно!...
/За сведение на посрещачите и минувачите: - стихът е синтез на цяла картина!/
Поздрави!

Винаги щедра на комплименти! :-)))
Колкото до думите, те сами си идат.
Благодаря.
Чу

:-))) - Не винаги. /видях усмивките,
"Винаги щедра на комплименти! :-)))" - значи съм разбрала абаут (който иска да си го ... на английски) :-))) - една седмица съм учила пустия му английски, :-))) /
И, понеже, повдигна размисли, ще кажа, та цял свят да чуе:
Комплименти - по заслуги! - иначе - ОФФ (пропускане, да върви да се учи и дано да се научи - затова е дошъл на тоя свят)! - Да се знае!
Поздрави!

Нека учи, нека знай! :-)
Чу