... когато реше своите коси
и дълго в огледалото се вглежда,
навярно иска Бог да я спаси
от женската ѝ кукувича прежда,
да я направи хубава – за мен,
с какво заслужих? – няма да узная,
мълча върху постелята от лен –
по-бял дори от ангелче във Рая,
и моят поглед тръгва да пълзи
от глезена – и малко по-нататък,
там, дето и без: – Боже, помози! –
не е прониквал слънчев отпечатък,
а тя отнема крем и грим и руж,
и в меките тайфуни на парфюма,
от малък – уж, момче съм окумуш,
пък – ей ме, на! – изгубих ум и дума,
всевластна! – тихо казва: – Още миг! –
и този миг за цял живот ми стига,
и осъзнавам, че – ако мъжът е бик,
Жената покрай него е авлига,
блестящите ѝ фиби – черна тел,
ще закача на голото си теме...

И ще я дигна в онзи безпредел,
във който всякоя Жена е шемет!

 

Тежка е короната от женски фиби, Чу!
nalia

Не се съмнявам, Налия!
Чу

Прекрасно, Валерий!

Знам, чедо, благодаря.
Купи, ако продават, две-три фиби за бялата ми брада! :-))))))))
И една за блоговото прасенце от Поликраище, че много му порасна бретончето!
Чу

Поздрави и от Инвестор.бг, дето бях тази сутрин да ми направят ремонт на блога.
Хареса ми това твое възторжено стихотворение, но то ме подсети, че моята съпруга няма фиби, но винаги има алиби.
Бъди жив и здрав!
П и е р

Благодаря, и добре си дошъл отново, Пиер, за радост на приятелите!
Другите да ти дъвчат цървулите! :-)))
Чу

Visoko leti6, 4u, strahotno e.

Благодаря, девойчице!
Чу

Шеметно е. Няма какво повече да добавя към неповторимото.

Благодаря.
Чу

Шеметна става всяка жена само под погледа на истински мъж...
Благодаря !

Хубавата Жена крили мъжете, Земя.
И аз ти благодаря.
Чу