... понякога се чувствам млад
като на тридесет и седем –
уж, имам малко път назад,

Аз вярвам,
че ще ми се случат
и няколко добри неща –

Какво от туй, че ставам на шейсет,
на гара Варна влак ли ме е мачкал? –
в килията на своя строг куплет

Аз чиракувах пеене в горите –
при славейчето в меките ели,
да пея, и до днес съм ненаситен,

... навярно е от постните сарми,
а може пък да е от чер пипера –
живеем с теб и страшно сме сами,

... понякога душата плаче –
по-мека и от кадифе,
върху последното коняче

Нявга и това ще ти се случи –
ще избягам нейде през глава,
помисли си просто, че съм ручей,

Скрий се под масата, иди в банята, набери познатия телефон,
ще го чуя – дори да съм пукнал в откачената зимна виелица,
ще ти дойда на рикша, на галера, със трена през Горна, на кон,

... от Достоевски аз разбрах едно –
как да убия някого на двора,
да го покрия с прясното сено

Времето е вятър през комина
и – забил в камината пети,
мислиш си, че Новата година,