... навярно Бог се готви да почива и сигурно ще бъде по-добър? – 
ще тръгне и през кривата ми нива да оплевим словесния ми кър,
затлачил съм го в думи – дълъг троскот, а думи вече никой не чете,
дошло е време в Словото на Господ да си мълча – стъписано дете, 
да си подпаля кладата от книги – и пепелта да пръсна над света,

в спиралите на летните авлиги да литна върху летните жита,
да бъда мак на синора, глухарче, изпратило ви пухчета в зори, 
да съм ветрец в брадището на старче, забравило си името дори, 
със братята-поети, както мога, през кривите си нивици вървим – 
и сетне – подир думите на Бога, изчезваме в небето – яко дим.

19 май 2018 г. 
гр. Варна, 9, 30 ч.