... понякога дори и фиксидея е къшей хляб на моята бохча, 
със рибите, доплавали до кея, съм свикнал да говоря и мълча, 
дори и да заспивам често гладен, във моя сън ухае на липи, 
аз бях човекът, който хляб не яде, с мръсници вино никога не пи, 
подире си оставих светли дири, и споменът за мене не боли,

и вдигнах синове като баири! – да гонят по баирите орли, 
не зная как са другите, обаче на мене ми се чини, че съм жив! – 
дори си пея, щом ми се доплаче, във стихчета, написани с курсив, 
на черното не рекох, че е бяло, в живота си до днеска ни веднъж,
аз бих повторил всичко отначало! – и пак да съм поет и светъл мъж.

29 май 2018 г. 15, 25 ч.
гр. Враца, х-л „Зора” 

Във Враца гарга не каца. :)

Сътворил уникален стих!
Напомни ми за Човек, казал, че ако има цялата власт на света, нищо няма да промени. Всичко е по Божията воля. Какво ще променяш?/не ти/

Голямо стихотворение...

Светът е добър, аз нищо не искам от него.
Благодаря, Ник.
Чу

Благодаря.
Чу

Светът е добър, аз нищо не искам от него.
Благодаря, Ник.
Чу

ненадминат!

Благодаря.
Чу

Така е.
Благодаря.
Чу

Бооссо, ако се мъкнеш подире ми..

ще те трия и..презирам..всеки път..
колко пъти/99/ ти го повторих..
неприятна си..многооо, и..скучна до изнемога..
баба минусчийка с торбата мръсна..

Какво да му коментирам на това недососаното?
Чу

С възторг!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!