... щом бъдещето си чета, не виждам нищо драматично – 
сега навлизам в старостта – и вече съм наясно с всичко, 
дошло е време да простя! – и низ лошавини загърбил, 
на двора да садя цветя, в реката да ловя пъстърви, 
да черпя с малък сладолед детенцето, що в парка плаче,

или със някой млад поет да пийнем по едно коняче, 
със кеф последния си лев да дам на просяка пред храма,
или – панама с нов гергеф да купя някой ден на мама, 
да скътам шепичка пера от птичите ята напролет – 
аз нямам време да умра – живея като птица в полет.

17 май 2018 г.
гр. Варна, 19, 45 ч. 

още дълго да нямаш време...Всичко добро ,Валери!

Лети, птицо, лети :))))))))

Благодаря.
И на теб, Софи!
Че

Ще, Валюш, ще.
Чу

за момчето, което пееше неуморно за своето море..
искам, и аз да ти подаря нещо, Валерий,ето приятелю!

Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.

– Какво продаваш, моме тъжна,
с гърдите голи и злочести?
– Продавам аз, сеньор, водата
на морето.

– Какво ми носиш, момко черен,
примесено с кръвта ти буйна?
– Сеньоре, нося аз водата
на морето.

– Кажи ми, сълзите солени
отгде извират, мила мамо?
– Аз плача със водата
на морето.

– Сърце, а тая нетърпима
горчивина къде се ражда?
– Безкрай горчива е водата
на морето.

Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.
––––––––––––––––

Аз пък имам, но нека преди това да кажа, че Вие, Чудовището, сте изключителен стимул за всеки колебаещ се начинаещ поет. Мдааа....
Благодаря Ви!

Супер, толкова е супер, че нямам такъв суперлатив.
Но пък имам номера на маса на пазара, продават време. Няма ограничение. :)))

Две смърти няма, но без една не може, на кой не е ясно!

Благодаря, прекрасно е!
Чу

Добре звучи, дано наистина е тъй?
Благодаря.
Чу

Ако стигна жив до твоя пазар, Ник, ще си купя!
Благодаря.
Чу