... дъждът ми пише писъмца по запрашения прозорец, 
рисува ми безброй слънца, потънали зад хълми горест, 
долепям о стъклото нос – чета безмълвните му сигли, 
и – тъй като съм адски прост, гадая мокрите енигми, 
какво ми казва ли? – не знам, навярно, че съм още малък,
че хлябът ми не е голям – но всекиму да дам по залък,

да съм внезапен като мъж, душа помъкнал – безадресна! – 
да съгреша – поне веднъж! – с Жена, която ми харесва, 
или – замръкнал в чужди край, да следвам облачето бяло, 
и да смиря – свит на кравай, най-сетне светъл дух и тяло, 
навярно с ангелски перца – из утрини и в късни доби? – 
дъждът ми пише писъмца, а аз ви ги разказвам с обич.

19 май 2018 г.
гр. Варна, 19, 45 ч.