... аз ли, Господи, криво се молех, Ти ли, Господи, зле ме разбра? – 
исках с птици да литна във полет! – в безпределните Твои недра, 
да се хвърлям отново във вихри, из бездънни – до вик! – тишини, 

... слушах как дъждецът роши пролетната тишина,
с тумба варненски сархоши пийнах биричка една,
що не дойдеш със експреса? – си помислих, стар глупак, 

... да бях молец във малката ти стая, 
безшумно покрай теб да си летя, 
да гледам как с утайката от чая 

... защо да гледам в девет новини, 
когато мога да ги гледам в десет? – 
високи хималайски планини, 

... изпращам си безсмисления ден 
и се надявам утре да е смислен, 
и – моля те? – мисли си и за мен, 

... в двор с брезичка и огнище и скамейка с бабки две, 
котарак преде – и нищи припечето – с векове, 
тежко листи лист смокиня – вятър ли я милва? – плах, 

 
... три крадени талиги със злата върху баира залезът изсипа, 
доде молитвата си дочета, и мракът взе да дърпа черна дрипа, 

... мен просто ме спасява лудостта 
да казвам сявга Истината свята, 
да я крещя със стиснати уста! – 

... дъждът над Варна дълго не откара и не намокри никого почти, 
тревичката разпука тротоара – и тихо милна моите пети, 
брезичките разлистиха се – бели, и в дворчетата с вехтите асми, 

... така и не разбрах кога от мене младостта си тръгна – 
красива пролетна дъга, луна, търкулнала се – кръгла, 
летящи слънчеви петна в чашлето с водка от меласа, 

 
Нато с Русия никога няма да се справи, защото си няма Безсмъртен полк.

 
Вечна слава на героите, сринали Третия райх!