И аз – нали и без букет съм мъж, 
реших да пийна три студени бири. 
И цъфнах като мак в поле от ръж 
под синкавите Витошки баири.

Направих и един алай през ЦУМ. 
Повозих се дори на ескалатор. 
Бе красота! – изгубих ум и дум! – 
в канала паднах с Малкия театър.

И тъкмо леко бях поизтрезнял – 
и чаках те на спирка „Ректората”, 
тролеят бишна локвата – и цял 
ме потопи в естествена позлата.

Направо лъснах – мокър мъж – сребро! 
Сто килограма истинска платина. 
Запълнил бих бюджетното перо 
в частта „Култура” – или „Медицина”.

Навярно тъй – без теб ще си умра 
с надеждата, все пак, да ме намериш – 
врабец, разтръскал рошави пера, 
и отлетял от спирката – Валери. 

27 май 2013 г.
гр. София, 20, 00 ч.