... вятър плажовете бръсне, хукват на валма бодли,
просват се вълните – мръсни, скърцат черните скали,

... ти си облаче в лятно небе, ти си вятър в момчешко хвърчило, 
из брадата ми – дим от кюмбе, с 10 пръстчета ровиш тъй мило, 
светла птица, се връщаш от юг, и е толкова топъл октомврий! – 

... с токчета девойките почукват покрай мене светлия си морз, 
глътнах си синтаксиса до буква, с други думи – онемях, of course! –
ненадейни, млади, тъй красиви! – сякаш че от други свят дошли,

... щом есенният вятър зашумулка, заровил в листопадите пети, 
по-лекичка от грахова шушулка, душата ми над хълмите лети,
в Безкрая навъртяла километри, по моя дълъг Млечен път върви – 

... жив човек на плажа се не мярка! – зъзнат в двора двете ми брези, 
рунтава, мъглата тръгна в парка, цял ден на валма към мен пълзи,
мокри – булевардите заспаха, капе листопадът – лист след лист, 

 
... когато свъсеният дъжд раздърпа дрипави завеси,
мелтемът в туфите камъш реве – Чудовището Неси,

... запомних как мъглите се дарачат по голите поля и върхове, 
как в тоя ден се чудеше кълвачът кого от двама ни да закове, 
как ти подири завет под заслона и ме повика кротичко: – Ела! –

... не помня от кои лета – с объхтана от път душица,
в мравунячето на света си мъкна светлата трошица,
със нея дигнах син до син, и нека Бог е с тях вовеки,

... тъй тихо листопадът шумоли, тъй лекичко се стелва тишината, 
че паякът с три куки от бодли – наопак две и три насам – премята,
навярно е решил да заплете корийката в безмълвната си прежда? – 

 
... щом кипне сутрин чаят от липи – и тихо във нощвите бухне хляба,
риж котарак, октомврий кротко спи на припечето в дворчето на баба,

... сред най-неозаптимите мъже, във чийто списък нявга бях начело, 
днес просто съм тотално неглиже! – във помисли, на кефове и дело, 
последният, с когото някой би поел на път към смахнатото утре – 

... сред бурканите с мед, зарзават и сладка от смокини, 
сред бикини и гащи – и друг прикачѐн инвентар, 
тя бе просто Жената, пожелала със мен да премине,