... връз хляба ми на пътната бохча развихри листопадът жълта шума, 
а върху мен октомврий се смълча – направо се стиши без ум и дума, 
невям на стих – обелил дума-две, с душица – натрошена окарина, 
скиталец – през насрещни ветрове, и аз подир миражите си минах, 
дали добър бях с моите деца, какво от мен на тръгване си взеха? –

или и те – с подрязани крилца, тъй смешни, ще пътикат към успеха,
дали със грешна кръстих се ръка? – и изкривих молитвите от мама, 
за всекиго ли спастрих топлинка, или загърбих просяка пред храма, 
дали – прекрачил хребета висок след залеза ми някой ще ме помни? – 
дано ме чува моят Господ Бог в молитвения шепот на октомврий.

17 октомврий 2018 г.
гр. Варна, 16, 50 ч.