... в прекрасните потайности на храма, когато паля късата си свещ, 
не вярвам, Господи, че теб те няма, и, че не чуваш моя глас горещ, 
при теб, тъй както жадният при ручей, отмивам пепелака си горчив,

... мога да те обичам на Антарктида, но предпочитам Перу, може Боливия, 
тук ми е тъпо и зимно, студено и чуждо – синевите ми вече мъртвеят, 
сигурен съм, че инките са забравили някое пончо в тръстиките на Титикака, 

 
... оставяй си една вратичка и за мен в невероятното си битие,
да се промушвам като зимно котараче в твоя студен вход,

... помня как ми каза обичам те в суматохата на пазара – 
и върху нас висяха същите като моите слипове „Made in China”, 
безшевни, 44-ти размер, с торбеста мешка за патрондаша, 

... можеш да бъдеш сигурна, ще сторя отложеното или забравеното от теб – 
в неизбежното ти женско календарче има толкова много невписани времена 
и дестинации, по които вървя слепешком с мъжкия хъс на първооткривател, 

... не ти трябва да четеш Чарлз Буковски, като имаш мен – 
мога да те изчукам под заслона на някоя есенна спирка в дъжда, 
на тъмното стълбище в някой зимен вход – или на нудисткия плаж

... да бях художник, щях да нарисувам трептежите на брезовия лист, 
и слънцето, което се сбогува със мен – и хлътва в залеза златист, 
момченцето, което тихо литва след своето хвърчилце над света, 

... да бях художник, щях да нарисувам трептежите на брезовия лист, 
и слънцето, което се сбогува със мен – и хлътва в залеза златист, 
момченцето, което тихо литва след своето хвърчилце над света,