... когато тъпият живот опря гърба ми върху пода, 
си казах – между джак и пот отвсякъде съм гола вода, 
ни с римичките съм на ти, пък и с парите съм разведен, 
спя и се будя – със пети отвити всяка сутрин в седем, 
немил-недраг, непризован из всички социални сфери,

живея – между Ин и Ян – един неприложим Валерий, 
и стихчетата ми дали са индулгенция за милост? – 
мен всяка дума ме боли! – забива в мозъка ми жило, 
живея благ и дишам тих, за друго, май, не съм и молел,
и всеки мой изплакан стих е памет за авлига в полет.

18 октомврий 2018 г.
гр. Варна, 16, 30 ч. 

По този начин не си го казвал! Сигур щото 23.10.18 няма да се повтори.
:)))

Мигът идва, отива си - и нивга не се повтаря, Ник.
Благодаря.
Чу

От тебе по-богат човек не зная!
Дали ни пишеш в стая или си на път,
стиховете ти са с плът и кръв.
Благодарен съм на таз авлига,
що всеки ден със обич ни намига.

Поздрави от Пиер и фамилия

[quote=pvdaskalov]От тебе по-богат човек не зная!
Дали ни пишеш в стая или си на път,
стиховете ти са с плът и кръв.
Благодарен съм на таз авлига,
що всеки ден със обич ни намига.

радвате ме, поздрави и на двамата, с усмивка!

и всеки мой изплакан стих е памет за авлига в полет.

Маестро, това е цената!
Джу

Поезия.

Казах ли ти, че си велик? :))))))))))))))))))))

И не само велик, Божествен си :)))))))))))))))))))))

Здравей, Чичо Пепи!
Наистина месварваш на път.
Поздрав от другата страна на твоя любим Балкан - Велико Търново!
Чу

Благодаря, Джу!
Чу

Да, това е.
Който не може да я плати, е аут от литературата.
Чу

Няма как да е друго, Валюше.
Щом е в моя блог.
Чу

Кажи го пак, че да те чуят и глухите! :-)))
Чу

Приема се като добър комплимент! :-)
Чу

Само възхита пред твоето птиче перо!

Благодаря, девойчице!
До утре!
Чу

Немаш стигане, Майсторе! Висок полет!

Без междинно кацане, Илица, така се лети надалече!
Благодаря.
До утре!
Чу

Точно, да точно така се чувствувах къде? Как къде? Не се плашете - в интензивното... с една уговорка - не притежавам никакви творчески заложби. Иначе чувството, което сте изразили е точно същото. Това е радостта – когато в човека ножа опре до кокъл, точно тогава, може би... както е казал ап. Павел "и аз не зная" - сякаш само тогава живеем. Всичко друго е една измислена безмислица пред величието на Живота! Бог да ви брани Поете, сълза една приемете - просто ви има!
Sidhaarta

Всеки стих се изживява - наистина са болезнени думичките..., не всеки може и има смелост, така да се опише...

Благодаря, Sidhaarta, Бог да бди над Вас!
Чу

Благодаря, Ведрина!
До нови срещи!
Чу