... бе тиха нощ, над моето легло висяха прости звездни балдахини, 
и аз ти сипах в чашката мерло – за блясък! – във зениците ти сини, 
и щом Луната хвърли бял харман връз блузката ти с леката дантела,

... денят не беше с нищо по-особен, дойде и тръгна си без много шум,
изгубих те в софийския следобед, май, беше нейде в подлеза на ЦУМ, 
ще кажеш, че ветрецът те отвея от „Сердика” към „Г. М. Димитров”,