... бе тиха нощ, над моето легло висяха прости звездни балдахини, 
и аз ти сипах в чашката мерло – за блясък! – във зениците ти сини, 
и щом Луната хвърли бял харман връз блузката ти с леката дантела,
в косите ти с несръчната си длан развързах ти сребристата кордела, 
не помня сам ли топлият ти шал до мене на възглавката се свлече,

Жена от извънземен мадригал! – душата ми отнесе тъй далече, 
и – ако Раят някъде е там? – в постелите от балдахин и сърма,
дори не искам вече и да знам във себе си дали ще се завърна, 
прекрасно мое вихърче в треви, те дишах аз на топлите ти хълми! – 
една Жена из моя сън върви и с обич всяка проста нощ ме пълни.

24 септемврий 2018 г. 
гр. София, 12, 25 ч.

    

С бяла завист на сърцето го казвам, а стихотворението ти е нов звън!

Добро утро, Майсторе

Да ти река рано, че си велик :))))))))

И не само велик, Божествен си :))))))))))))))

Ти онова симьоноффффффскуто каканижене - не го владейш, е те затова си космополитен

Благодаря, Иличе!
До нови срещи, девойчице!
Чу

Добро утро, Валюше, прекрасна си с червения си шал!
Чу

Да, рано сутрин добре звучи, щом е пошепнато от хубава Жена!
Чу

Не се занимавай с луди хора, мила.
Яловица - както в главата, така и между краката!
Чу

Да.
Чу

за тоз ли хамбурски салам става въпрос

Да, адски точен линк... :))))))))))))

http://poliqor/zabavlenie/2018/04/07/nepostijima-krasota.1602796

Чу

Когато получат нов смисъл. Когато звучат дълбоко и топлят. Това е поезия! Бваво, Маестро!
Да припомним и какво НЕ Е: ровене в речника, плющене на ръбати несвързани изречения, полуграмотни. Тогава от думите не остава дори първоначалния (речников) смисъл. Двата класически примера за такъв грозен профанизъм са всеки ден пред очите ни.

Хе-хе... в Симьонуфффци котките, като ги ебът, по-хубаво вият, Джу! :-)))))))))))))))
Чу

Благодаря, Морски певецо!
Чу

каква алегория само….
и от калта….сътворяваш бисери Валерий..
Това е мисията... на твореца...
а не... да пише пошло…. за пошлото.
като един велик написсанчо тук...
любовна и богата есен пожелавам
на всички приятели покрай теб..
и прегърни морето….

Божествен прочит на творческото ви начало... Убедена съм, че не си губите времето с идеята за враг - когато той гостува на вашия бряг!
С най-дълбоко уважение и преклонение пред вас, Майсторе... sidhaarta

На 10-и октомврий ще се прибера във Варна, непременно ще изпълня заръката ти, Милейди, прегръдката ще е от теб, бирата и чирозът ще са от мен! :-))))))))))))))
Чу

Благодаря, sidhaarta, и до нови срещи!
Чу

За разлика от теб, Приятелю Поет,
ако се събудя под балдахин и сърма.
навярно ще се натъжа и ще посърна.
Нявга с дядо двама спяхме в купата със слама
в хармана - да пазим снопите от огън.
Над нас небето, със звезди покрито,
жужеше като кошер. Не, като латерна,
сред мирис на поле с изсъхнала люцерна.
Дядо сочеше звездите, по име ги зовеше,
а внукът му до него май че вече сладко спеше.
Отдавна дядо се спомина, но таз картина
ти напомни ми до болка, тя е неповторима.
Разказах я – едва ли ради някоя и друга рима,
а защото не са прости подобни нощи.
Оставя спомени безбрежни звздното небе
и уж едни и същи, или подобни,
но човек не може лесно да ги погребе...

До скорошна среща, Валери.
Знам къде да те намерим.
Надяваме се и сините зеници да са там.
П и е р

Красив спомен, Чичо Пепи, ти е останал от твоя дядо, пази си го, нека те топли в дългата зима!
Разбира се, ще се видим утре - и момичето със сините очи ще бъде с нас!
Благодаря.
Чу

До събота ...

Благодаря, Борн!
Хубава вечер!
Какво има в събота?
Чу

Страхотно.

Благодаря!
Чу

Ще ходим на разходка до Панагюрище ...

Прекрасна вест, Стефане!
Ще се видим, най-сетне! :-)))))))
Благодаря.
Чу