... денят не беше с нищо по-особен, дойде и тръгна си без много шум,
изгубих те в софийския следобед, май, беше нейде в подлеза на ЦУМ, 
ще кажеш, че ветрецът те отвея от „Сердика” към „Г. М. Димитров”, 
и стръкчето ми – бяла орхидея, след миг по теб повехна от любов, 
дъската ми отново взе да хлопа, повярвах, че септември ще е май! –
че ще седим на пейките пред Попа – да чуя звън на столичен трамвай,

със вятъра по „Витошка” ли виех, или изпих три бири на „Леге”? – 
не помня, но поспорихме на „Вие” в патрулката с едно добро ченге,
конфликтът вече беше се изострил, но аз му дадох книжка с автограф, 
и сетне дълго в скапания хостел извъртах се в протрития чаршаф, 
със свещ в „Света Неделя” коленича и моля се, изгубил ум и дум! –
здравей, момиче! – ако ме обичаш, ще ме намериш в подлеза на ЦУМ.

23 септемврий 2018 г. 
гр. София, 7, 07 ч.