... в прекрасните потайности на храма, когато паля късата си свещ, 
не вярвам, Господи, че теб те няма, и, че не чуваш моя глас горещ, 
при теб, тъй както жадният при ручей, отмивам пепелака си горчив,
ти – светлина да пия! – ме научи, да пиша рими с твоя благ молив, 
трапезата си да прекръствам вечер, и никому да не обръщам гръб,

но стана ли светът ми по-човечен, или се люшка в мировата скръб, 
сега ти ида – старче белобрадо – злата загърбил, слава, власт, успех,
и – ако даром с лявата раздадох, със дясната какво ли скришно взех,
с туй, що дойдох, със него ще си ида – и няма нищичко да отнеса! –
за хлебеца сполай – и за сафрида! – и всички Твои земни чудеса.

5 октомврий 2018 г.
гр. София, 11, 40 ч. 

И мъдрост, с която той дари те...

Благодаря, Юлия.
Хубава неделя за всекиго от приятелите тук!
Чу

"БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ВСИЧКО".Най-велико заглавие на подобно стихотворение!
Хубав ден СЕДМИ от седмицата!
:)))

Да си жив и здрав, Ник!
Хубава неделя да ти реди Ицето откъмто небесата!
Чу

Не съм чела такава молитва, Маестро! Благодаря за светлината!

Хубава неделя и за теб, Илиана!
Чу

Pozdravlenia!

Къде се изгуби, девойчице, и къде са ти кирилските буквички?
Благодаря, че отново навести старото Чудовище!
Чу

Pisha ti prez telefoncheto. V srjada shte imam komp.

Това е нещо, на което не успях да се науча, мила. Карам си по старому.
До сряда!
Чу

Трябва му диспансер!

И аз се досещам, пич.
Никак не ми беше трудно:

08:30 - selena1
08:19 - rosiela
08:12 - poliqor
08:11 - ili4e
08:10 - rosiela
07:45 - yuliya2006
07:39 - nedovolen
07:29 - yuliya2006
07:26 - ili4e
07:20 - dimganev
03:39 - krassko
06.10 23:14 - rosiela
06.10 22:33 - rosiela
06.10 22:29 - rosiela

Чу

Ми кой друг?
http://poliqor.blog/zabavlenie/2018/04/07/nepostijima-krasota.1602796

Истинска прелест! :-)))
Чу

Толкова човечно написано.

Затова си велик :)))))))))))))))))

И не само велик - космополитен си :))))))))))))))))))))

Няма как да бъде другояче.
Благодаря, Валюше.
Чу

И за това! :-)))
Чу

Хе-хе... дърпаш яловите котарачки за опашките ся! :-)))
Чу

Най-често Господ стъпките ни чува като тропот и нескончаем ропот.
Благословен е този, който знае, че Бог му е помагал...

Но има хитреци, хитруши, що посягат и на чужди круши,
мислят се за тарикати, всъщност - ненадминати инати.
С наслада и коварство душат как на този свят доброто
и човечното да стъпчат и освинят...
Нима не знаят, че и те ще се споминат?
Питам се, какъв ли спомен ще оставят?!

Неделно-слънчев поздрав за Поета!
П и е р

Благодаря, Чичо Пепи, беше хубава неделя!
До нови срещи!
Чу