... щом изгревът над хълма прокърви и го опее дребната авлига, 
върви ми се из меките треви натам – додето погледът ми стига, 
небето да ми ръсне синева – и аз да го докосна с показалец! – 

... ще ти направя риба в пергамент, ще ти сваря и шепа-две картофки, 
за теб от най-добрия секънд хенд ще купя топли сребърни пантофки, 
и винцето ми – истинско мерло! – ще заискри в блестящата ти чаша, 

... ще те почерпя с чай от каркаде, поне за чай спечелих тази вечер,
смрачи ли се, не зная накъде, но ще ми кажеш – аз си тръгвам вече, 
по въздуха усещам – уж, си тук, но вихрите ни гаснат – закротени, 

Не зная вече кой съм и защо със всеки ден превръщам се във спомен, 
обрулено от вятъра листо, къде отвя ме Бог в света огромен, 
какво ми даде? – сетне що ми взе, дори не искам вече да го върна, 

... започнах да забравям, че те има, все тъй непостижима – като връх, 
че лятната ти рокля връз килима се свлича – от дълбокия ми дъх, 
красивите ти блузки на драперии летят към моя прашен полилей, 

... мирише ми на пиленце със лук, на чер пипер, дафинов лист, на мама, 
и връща се – със птичките от юг, момчето в мен със бархетна пижама, 
летящо в парка с ролкови кънки – и в стихналите утринни пресечки, 

... толкова съм свикнал да те няма, 
че дори не усещам как плача с мусонните дъждове над Индия 
или си броя снежинките на стоте вида сняг в Гренландия, 

... понявга се затварям за света, понеже ми се ще да си почина, 
захващам блага книга да чета – или на припек свиря с окарина, 
замъквам се на кея – за сафрид, седя на тетраподите по залез, 

... седим със теб на пейката във парка и си мълчим за хубави неща, 
след малко ще запалим по цигарка, че накъде без огънче в нощта, 
ще те целуна в пролетната вечер, заровил пръсти в твоите коси, 

... както си пасях овцете на зелената мера, 
зърнах аз девойка с цвете откъм близката гора, 
вейнала към мен фустани, бял косичник със реси, 

... навярно някой ден и ти ще сетиш Божията ласка,
когато гълъбът лети – и в теб небето ръкопляска! – 
мигът, за който призори открехваш своя бял прозорец, 

... от благовонните масла по твоето изящно тяло 
езикът ми се опетла – и луднах аз по теб изцяло, 
светулка и авлига в ръж, роса из летните дъбрави,