... мирише ми на пиленце със лук, на чер пипер, дафинов лист, на мама, 
и връща се – със птичките от юг, момчето в мен със бархетна пижама, 
летящо в парка с ролкови кънки – и в стихналите утринни пресечки, 
повярвало, че в летните лъки светулките в косите му са вечни, 
щом скъса чепарето за сафрид – и малкото юначе ще поплаче! – 
с едно щурче в кутийка от кибрит пак ще се скрие в топлото креватче,

и книжица с фенерче ще чете, додето благо пак го скастри татко, 
къде изчезна, мило ми дете, и всичко с теб си литна безвъзвратно? – 
изгубих те от век – дори и два! – забравило хвърчилцето с канапче,
днес – старче, дето го боли глава, по цял ден гълтам хапче подир хапче, 
навярно в мен старее някой друг? – а аз съм просто зрителна измама...
Мирише ми на пиленце със лук, на чер пипер, дафинов лист – и мама.

7 май 2019 г. 
гр. Варна, 13, 00 ч.