Не зная вече кой съм и защо със всеки ден превръщам се във спомен, 
обрулено от вятъра листо, къде отвя ме Бог в света огромен, 
какво ми даде? – сетне що ми взе, дори не искам вече да го върна, 
и мъкна се с объхтани нозе към свършека на своя път посърнал,
и Истината най-подир разбрах измежду всички глупости нелепи –

че в пепелинки суета и прах мигът изтича – пясъчец през шепи, 
че Господ всекиму ще воздаде присъда, обич, казън и надежда, 
защото Той за обич ни дойде – и със любов по пътя ни повежда, 
отворят ли се Райските врата, ще кажа Verba volant, scripta manent! – 
когато си затръгвам от света, след мене светъл спомен да остане.

9 май 2019 г.
гр. Варна, 8, 15 ч.