... в дворчето със мъхестите дюли ръсят пеперудиците прах,
толкова несетно мина юлий! – и къде се дяна? – не разбрах,
иде Август – бавен император, с мантия през дюните свисти,
и сече тръстиките ми вятър! – мачка ги със пламнали пети,
млъкнаха черковните камбани – лудият цани се за клисар! –

спрях да вярвам – ден година храни, и денят не ми е Божий дар,
облаците виснат, тежко виме, да ги милнеш – и ще рукне дъжд,
Господи, извикай ме по име? – кой съм, да си спомня изведнъж –
в крайчеца на своя мъжки юлий да посрещна зимите без страх...
В дворчето ми с три мъхнати дюли ръся с пеперудиците прах.

23 юлий 2019 г.
гр. Варна, 12, 00 ч.

облаците виснат, тежко виме, да ги милнеш – и ще рукне дъжд,
Господи, извикай ме по име? – кой съм, да си спомня изведнъж –

Прекрасно е, Валери, пиши напук на серенгетита, океани и прочее тролясници от Хисарлъка :)))))))))))))

Днес казах ли ти, че си велик?

И не само велик - Божествен си! :))))))))))))))))))

Благодаря, Валюше.
Чу

Ей, не мога да разбера, махнаха първа страница, появи се онова хисарското чучело и пак му пречиш бе.
Ми като е толкова добър, да напише нещо, а то само глупости и ровене ич профилите.
Наздраве, мастер, ти си пиши, тебе цял свят те чете.

Наздраве, Фавне!
Чу

Да.
Чу

Да, така е.
Чу

бил е щедър, когато е раздавал талант и умения!

Хей, Валери!
Да се завърнеш в бащината къща,
когато виното в грозде се превръща...
Сполай ти!
:)))

Много ми е уютно в твоите стихове.
Обичам да се прибирам в тях. :)

Благодаря, чедо.
До нови срещи - утре!
Чу

Чакам времето, когато ще наредим бъчвите, Недоволнико!
Наздраве!
Чу

Пак ела, Валдор!
Благодаря.
Чу

Всеки иска господ да го познава лично.

Това си е жива привилегия.
Чу