... и най-подир излишните неща 
реших и аз да хвърля на казана – 
с дебелата метла да насмета 

                       „И стиховете, дето пишем,
                    когато краднем от съня си...”
                                                   Никола Вапцаров

Не знам с какво запомних този ден – 
навярно със това, че си отиде. 
И днес живях – пред своя хляб смален, 

... когато бяхме влюбени, когато
дори стайчето бе за нас мечта, 
и аз платих хотел за цяло лято – 

Тя сутрин се събужда много рано, 
разкършва рамене със тае бо, 
кафенцето си пие с Дебелянов 

Нали съм си стар варненски сархош, 
така ми почват варненските нощи – 
надявам панталоните си клош, 

... навсякъде ли по света 
хотелите вонят на мухъл, 
и нощем – тресне ли врата, 

Да пишеш цял живот писма – 
и отговор да не пристига, 
и от безплътните валма 

... под уличните лампи на града 
и по-нататък – в подлеза към парка, 
ще си развея бялата брада,