Не си самотен, 
все ще дойде някой, 
ще му дадеш пунгията с тютюн – 

... на пейката си, дето я сковах 
с ръждясалите гвоздеи на тати, 
понякога присядам с малко страх, 

... дали ще я запаля в звезден кош, 
че да гори до утре на пангара, 
свещичката ми в Коледната нощ 

... когато аз първица те видях, 
релето ми зацепи на заето – 
из мен гърмяха фугите на Бах, 

... поне да беше лято, а пък то 
ме връхлетя арктическата зима – 
пърпори вятър в крушово листо, 

... поне да беше лято, а пък то 
ме връхлетя арктическата зима – 
пърпори вятър в крушово листо, 

... да бях Витрувианският човек, 
да ме затвориш в своите квадрати – 
в главата съм си австралопитек, 

... спря да дъхти на огънче, на дим, 
и вятърът в комина ми се нерви, 
и – все по-едносрични, си мълчим, 

Ако смъртта е нощен полет, 
животът е прекрасен ден, 
брат, и за нас ще дойде пролет! – 

... нали съм си перекенде, 
и смотаняк съм – адски смотан, 
се чудя как – пък и къде? – 

... зарязваш ме със всеки ден 
и всяка нощ – със страшна сила, 
тъй птичите ята над мен 

В рубриката "Мнения" днешният вестник "Труд" публикува интервюто на г-жа Милена Бойчева с мен, понеже линкът не винаги се отваря, пускам текста:
Поетите се славят като най-сензитивната част на човечеството. Какви усещания събуж...