... поел на път из пустите нивя, валмата тръни с вятъра си нищя,
безмълвиците есенни ловя – потънал сред димящите стърнища,
пилея се – след птичите ята, провождам златни залези на хълма,

... отиде си – и вятърът след миг
на дипли вейна роклицата твоя,
събрал душа в един прощален вик,

Лула тютюнец в памет на баща ми.
Гроб номер три. Последния парцел.
Повехналите мамини циклами

... от нея ме дели една стена, и аз – нали се будя сутрин рано,
доде денят разстила светлина, тя тихичко ми свири на пиано,
понякога – под залеза златист, от нея просто губя ум и дума –

... не съм го татуирал досега във мозъка си спомена за тебе –
красива като пролетна дъга, прекрасна като залеза на хребет,
авлига, що съня ми огласи, щуркинята, която Бога слави,

... къщата на село се кандилна,
взе да скърца горния ѝ кат,
под сайванта – в старата люпилня,

... защото цял живот танцувам с думи, не ме учи тепърва на танго! –
побратим на сахарските самуми, мълчах със тях на тайнствено арго,
в пустини, степи, вдън сибирски тундри връхлитаха ме – вихрени ята,

... най-смисленото място на света е моята притихнала алея,
където вечер книжица чета – и в светлите ѝ мъдрости се рея,
заграждам си ги с черния молив, и с радости душата ми се пълни,

... научих се от мравките, че хлябът до сетната трошица се яде,
че мед даде ли ти пчелата слаба, със жилото си ще те прободе,
че кучето, доде протяга лапи, след миг във бесен лай ще се взриви,

... и днес небето сипна благодат, изпрати меко слънчице на всеки,
и ти – щастливец в лудналия свят, вървя по праведните си пътеки,
във Фейсбук ръсна рими на кило, с тесла отеса троскота на двора,

... септемврий врътна жълта броеница на пейката ми в дрипавия парк,
и припекът – плашлива малка птица, слетя ми край изтъркания кларк,
накъса ми се песничката птича! – мелтемът над морето вой поде –

... каквото от света си пожела, навярно всичко вече ти се случи –
подгъна уморени ходила – и гребна си бълбук водица в ручей,
сади цветя, върша, коси треви – но ничия надежда не посече,