... не съм го татуирал досега във мозъка си спомена за тебе –
красива като пролетна дъга, прекрасна като залеза на хребет,
авлига, що съня ми огласи, щуркинята, която Бога слави,
и капчица от утринни роси, и треволяче в есенни дъбрави,
слетяло бяло облаче на връх, което вятър тихо ще го вейне,

и рохолеж на ручейче под мъх, в тревите запиляло се нанейде,
светулчица във лятната ми нощ, на пътя ми вихлулка пепелица,
дъх на дете, заспало в звезден кош, по-дъхаво от бабина душица,
не знам дали щастлива си Жена? – заравям пръсти в твоите косици.
И цял живот рисувам Светлина! – в прекрасните ти утринни зеници.

1 септемврий 2019 г.
гр. Варна, 13, 10 ч.