... бях се залутал нейде из Балкана,
пък там – гори, ливади и треви,
и изведнъж девойчица засмяна

... аз ще достигна Божия безмер,
не ще ме предаде сърцето клето –
Човекът-паяк! – без да съм Робер, 

Пейте в светлата родина
септемврийчета безчет.
В стройни чети и дружини

... а Варна ме посрещна с дъжд и студ,
нима след теб и лятото офейка? –
седя си – леко трезвен, сам и луд,

Дойдох ти – много тъжен, сам и слаб.
И ще мълча – като във нямо кино.
Сега – ако извадиш резен хляб,

Когато над Дунав се мръкне
и СлаФчо не може да спи,
отново в полетата бойни