Дойдох ти – много тъжен, сам и слаб.
И ще мълча – като във нямо кино.
Сега – ако извадиш резен хляб,
ще пийна с теб и каничка със вино.

Не ми нареждай тънкото мезе? – 
не искам нова дупка във колана. 
Каквото Бог ми даде, си го взе.
И само ти – едничка! – ми остана.

Най-сетне гордостта ми се сломи! 
И – паднал на колѐне, ти се моля? – 
сега сме тъй красиви и сами! – 
и, май, това е главната ни роля.

Една Жена и аз! – мъжът, дошъл 
по дрипавите есенни баири – 
към теб душа протягам – степен вълк! – 
дрънчат из нея скъсани синджири.

Върни ме? – из светулковия рой – 
самата ти – Светулка! – подир зноя. 
Дойде часът да бъда само твой. 
И, ако Бог реши, да бъдеш моя.

Ще пийна сетне две лули тютюн – 
басма тютюнец! – съхнал е на припек. 
И щъркелът над нас ще трака с клюн, 
защото утре тръгва към Египет.

Най-меките тревици ми стелни? – 
и нека бъде волята на Бога – 
бъди! – сред милиардите жени 
Жената, без която аз не мога!

 

Образец за любовна поезия, Валерий!

Благодаря, Иличе! Честит Илинден, Бог здраве да ти дава!
Чу

Unikalen si, Maestro!

Чувал съм го и друг път.
Ама това нерви доста хора тук.
Чу

ставаш писач на пенсионерска " поезия".
Оно, само куха техника не сака. Сака чувства, чувства бе, образи и ... мисъл.

...
"Каквото Бог ми даде, си го взе." - Съмнявам се, че Бог си го е взел! - за дарбата, Валери, ти говоря!

Гледах филм (крими) и в него казаха: Всичко е важно!
А, защо го казвам? - Заради цялото стихо и заради всичките рими/думи в 7-те куплета! - Всичко е важно!

Поздрави!

Дърпаш струни, Валери :))) Душевадец си ти, ама добър!
Поздрави!

Поезията се пише по усет, с невидимите струни на сърцето. Ти можеш и го правиш. Казвала съм го и друг път - тази поезия трябва да влезе в учебниците по литература.

"бъди! – сред милиардите жени
Жената, без която аз не мога!"

Поздрави!:)

Аз, като искам да прочета нещо хубаво, сядам и си го написвам.
Що не опиташ вместо мен?
Чу

Благодаря, Индирам!
Чу

Душата като китара, виж каква хубава идея!
Благодаря.
Чу

Дай да не мъчим децата, Забавната, те и без нас са си достатъчно огрухани! Как, мислиш, лесно ли им е цял ден да ловят покемони? :-)))))))
Чу

Най-сетне гордостта ми се сломи!
И – паднал на колѐне, ти се моля? –
сега сме тъй красиви и сами! –
и, май, това е главната ни роля.

многоо нежнооо...
поздрави !
и да стигнеш столетие...
така ми се чини..
Юлия

Не знам дали в туй нещо пръст имат Законите на логиката, чедо?
Благодаря за добрата дума!
Чу