... наместо да свирукам със уста, и мамината къщичка да свети, 
бях някога детенце на скръбта – четях си цял ден тъжните поети, 
повярвах им, и станах част от тях и тяхното магическо изкуство, 

... в утрото на светла ера се измъкнах от килера – 
пролет, слънце, атмосфера, свят за обич и мечти, 
в парка цял орляк момчета карат леки колелета 

... мислителят във мен се противи! – не знам защо отказва да приеме, 
ведно със постулата „С "est la vie”, и глупостта, че всичко е до време, 
че всичко свършва в края на града – и по-нататък нищо друго няма,