... на бяло ти го пиша с чер молив, че шарените свършиха, за жалост,
тръгни си, мила? – краят е красив, щом като тегли повод за начало,

... да дишам из красивите неща, с които ми остана да живея – 
със спомена за моя стар баща, със детството, политнало от кея,
с видения, от книгите дошли, и хлътнали в безмълвните Вселени,

... ако решиш да дойдеш у дома, ще сториш най-красивата си крачка,
ще ти поръчам рокля от басма! – при Анито, кварталната шивачка, 
капела с три пера ще избера в скъпарската шапкарница на Варна, 

... представям си какво от този свят ще отнеса, когато си отида – 
стрък мащерка от пролетния скат, едно ръбато бисерче от мида,
светулчен вихър, врабчово перце, или едно листо от листопада, 

... дали защото мислех другояче за всичкото, което предстои, 
погледна ли навън, и ми се плаче, надявам цайси в розови бои – 
навсякъде крадеж, погром, разруха, обвити кротко в медийна мъгла,

 
... след пет дузини дяволски лета, когато се събуждам сутрин рано,
започвам да навлизам в същността и да осмислям всичко изживяно,

... додето гледаш пролетния дъжд как тихо рохоли отвъд скъклата, 
за мен навярно мислиш, че съм мъж, чиято песен вече е изпята? – 
че – речено на уличен език – отвсякъде съм взел-дал, общо взето, 

... когато си отива младостта, а старостта все още не пристига, 
небесни партитури аз чета във трелите на лятната авлига, 
нахълтвам бос във утринни роси, или провождам залези на хълма,

... зачеркнах вече миналия ден, каквото е било – да си отива! – 
което се е случило със мен, било е миг в съдбата ми щастлива, 
изпих докрай граала с радостта – и оживях след горките отрови,

... не помня откога не съм живял със всекиго така – по детски чисто, 
дори да ме въргалят в рядка кал, светът ми е търкулнато мънисто, 
по жестовете, в малките неща, след низ лета по прашните ми друми,

... сега ще ти сваря едно кафе, с чашлето ще ти дам и пепелника, 
до джемпъра ти – черно кадифе – навярно ще си глътна и езика, 
ще гледам как изящния ти кок докосват тихо топлите ти пръсти, 

 
... то бива-бива толкоз красота,
ма чак пред огледалото немея! –