... навярно тук живял съм преди век, а може би и преди две-три ери, 
и сигурно съм бил добър човек? – и пак съм носил името Валерий, 
обичал съм красивите Жени – провождал съм ги под луната кръгла, 

... дали защото всеки ден ми иде по-скъп от гост, с когото хляб съм ял, 
споделях с вас трошици от обиди, от пиршества, от горест – и печал, 
с измамните илюзии за вечност, че няма като мене друг в света – 

... седя без теб в припадащата вечер и гледам отминаващия свят 
с илюзията, че съм в него вечен, че все така – и утре, ще съм млад, 
че с всичките измъчени жълтици в кесийката, които си спестих, 

... след острите завои в младостта, в които влизах винаги със 200, 
днес просто ми е скучно да чета Хемингуей – с великата „Фиеста”, 
бях просто луд за четири села с принадлежащите към тях околии, 

 
Честито нека да бъде най-високото национално литературно отличие на поетесата Валентина Йотова!
Тази вечер в Свиленград поетесата Валентина Йотова беше удостоена с Първа награда в престижния Национален литературен конкурс под надслов "Же...

... в развихрени космически спирали след теб изгубих сетната си RAM, 
дали ме виждаш – питам се? – едва ли, живея ли без теб, дори не знам,
приличам на златотърсач в Аляска, пресял незлатоносните реки – 

... когато във онази нощ дойдох и те видях в цветята на перваза, 
потънах във дълбокото ти: – Оох! – и повече не исках да изляза, 
сукманите ти в двете ми ръце, които – чудех се? – къде да дяна, 

... на тръгване какво да отнеса от светлата си Божия обител? – 
трептежите на тихата роса, стишила се под изгрева в тревите, 
жуженето на пролетна пчела? – или пък рохолежа на поточе, 

... скиталецо, щом вятър те издуха из Нищото – пешак по пътя чер, 
за теб ще е солчицата ми суха – и топъл! – хлябът в стария панер, 
без теб и моят друм е невъзможен, за двама щом не е – защо е път? – 

... събудя ли се, пътните врата отварям ги широко към Безкрая, 
все някой ще реши, че на света при мене ще намери топла стая, 
не чини грош на простичък месал солчицата да ръсна, нека има,

... дошло е време всичко да простя и да забравя злост и лошотия, 
животът ми върви, видя се тя, към своя край – пресветла исихия, 
с мълчаните премъдрости благат, зарязал всички щения телесни, 

... аз тъй не си платих за радостта, че дишам, че работя и живея, 
че стихове ви пиша – и чета, щом трепне ми светличето в елея, 
с несбъднатото вече примирен, със случилото се по-тих и мъдър,