Когато те губя, из мене вселени ръмжат.
Просторите скърцат. Пустините зеят безбродни.
И Раят, наречен живот, се превръща във Ад.

ПРЕДЛАГАМ НА АДМИНИСТРАТОРИТЕ НА САЙТА "БЛОГ БГ" ЕДИН КОМЕНТАР НА БЛОГЪРА rustam, НАПИСАН ПОД СТИХОТВОРЕНИЕТО МИ "ДОЙДОХ, ВИДЯХ И СИ ОТИДОХ", КОЙТО Е, МЕКО КАЗАНО, ПРОСТАШКИ.
http://4udovi6teto.blog.bg/poezia/2012/01/19/doidoh-vidiah-i-si...

Аз си отивам всеки миг.
Изплъзвам ви се – тиха рима.
Във песен, стон, в стих, сън и вик

Аз си отивам всеки миг.
Изплъзвам ви се – тиха рима.
Във песен, стон, във стих и вик

Защо над мене слънцето не мръква?
Гори, прогаря – дупка във гюрук.
Мълча. Не пиша.

117 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕО МИЛЕВ
15 януари 1895 - 15 май 1925
Гео Милев е най-ерудираният български, а защо не и световен, поет. Повтарям – най-ерудираният. Респектираща е енергията на Гео Милев да бъде активен, без да бъде ...

Издухани странично пущинаци.
Баири, некосени векове.
Кории, из които няма знаци

Бях на самия ръб на лудостта.
И само подир миг ще скоча в нея.
Ще повлека и всичките неща,

МАЛКО СМЯХ ОТ АГИТАЦИОННОТО СОЦ-МИНАЛО НА БЪЛГАРИЯ:
ДА НЕ ОСТАВИМ НЕОДРУСАНА СЛИВА В НАШЕТО СЕЛО!
 

На Милин камък вият ветрове.
И мащерката там е вампирясала.
Земя и небо, звяр, поет реве.

На Милин камък вият ветрове.
И мащерката там е вампирясала.
Земя и небо, звяр, поет реве.

Хубаво ти е полето – и е сребърен мокрият кон призори,
остави го да тръпне, да се гънат стремглавите хълбоци,
ние можем да бъдем още миг влюбени и безкрайно добри,