Като вълк единак аз към теб все живях – на пусия.
Прекосих връх и дол, вих в ушите на глухия свят.
Беше студ – да го цепиш, да го режеш и кълцаш с бичкия.

Сях жито, никна вятър, жънах ръж.
Аз бях щастлив и чист – сълза на мъж –
при тебе се завърнах с гръм и мълнии.

Със свещ да бях те дирил, с ехолот,
със НЛО – из Космоса развлечен,
да бях наел шпиони – взвод до взвод,